източник на жива енергия
Милиони години е трябвало на природата да сътвори и оптимизира механизмите за живота на земята. Нашата цел е да разберем какво е създала природата и да направим съответните изводи.
Тук можете да прочете за различните видове шишарки. Тук ще разгледаме само шишарката от бял бор.
Нека се вгледаме в посланията на извънземния разум изпращайки ни съобщения чрез житните кръгове в Англия.
Снимка на житните кръгове от Англия.
Снимка на шишарка от бял бор.
Става ясно, че трябва да изследваме каква е тайната, която природата използва при шишарките на белия бор.
Белият бор (Pinus sylvestris) предпочита по-големите височини в планината — от 500 до 2200 m надморска височина. Достига височина 50 m и дебелина до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години.
Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат надолу, в посока към основата на центъра на дървото.
Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година. Отворената шишарка е като акумулатор на жива енергия. Тази енергия помага на семената да узреят. Живата енергия е най-силна в центъра на шишарката. Ето защо семената се намират под люспите максимално близо до централната ос.
Когато семената узреят т.е. поемат максимално количество жива енергия, се отделят от шишарката. Започват да се въртят в кръг и падат на земята.
Семената падат от голяма височина и затова те се отдалечават от бора. Покълват тези семена, които са на разстояние по-голямо от радиуса на короната. Независимо, че семената са паднали на земята те продължават да получват жизнена енергия от шишарката.